Поръчай продукт с Бърза доставка до 16ч. и още утре ще бъде при теб. Разгледай всичко
Поръчай до 16 ч. — получи утре!
ТУКВИЖ ТУК
Секс шоп Passion.bg
Обадете се

0876-48-17-50

Срамът – пречка за грижата за себе си. Първата крачка към търсене на помощ

Автор |Категории: Секс съвети, Сексуална култура|Публикувана на: ноември 16, 2026|

За сексуалното здраве, страха от осъждане и правото да задаваме въпроси без неудобство.

Замисляли ли сте се колко често премълчаваме нещо, свързано със собствената ни сексуалност, само защото се притесняваме как ще бъдем възприети?

Може да е въпрос за тялото ни. Желание, което не смеем да споделим. Сексуално затруднение, за което ни е неудобно да потърсим помощ. Или фантазия, която ни кара да се чудим дали сме „нормални“.

В предишната статия говорихме за това как сексуалността често се превръща в основание за морална оценка. Но проблемът с морализирането ѝ не е само в това, че някой може да се почувства засегнат от чуждо мнение.

По-сериозният риск е хората да започнат да се срамуват от собствените си желания, тела и преживявания само защото се страхуват, че те могат да станат основание за осъждане.

А този срам понякога има съвсем реални последици.

Аз съм Яна Йовчева – гласът на Passion.bg. Говоря открито за сексуалността, интимността и човешките взаимоотношения, защото вярвам, че тези теми заслужават повече откритост, любопитство и разбиране.

Когато срамът се превръща в пречка

Може би най-притеснителното в сексуалния срам е, че той невинаги остава просто неприятно чувство. Понякога влияе върху решенията, които вземаме за собственото си здраве.

И това не е само предположение.

Систематичен научен обзор, публикуван през 2024 г. в BMC Women’s Health, обединява 86 изследвания с над 20 000 жени от 24 държави с високи доходи. Авторите установяват, че срамът, стигмата, липсата на знания и притеснението, че симптомите им няма да бъдат взети насериозно, са важни пречки пред търсенето на медицинска помощ при проблеми, свързани с тазовото здраве.

Друго изследване, публикувано през 2025 г. и обхващащо над 1800 млади хора от 15 държави в Азиатско-тихоокеанския регион, показва, че неудобството, страхът от осъждане и притесненията за поверителността могат да затруднят достъпа до услуги за сексуално и репродуктивно здраве.

Разбира се, това не означава, че всеки човек изпитва сексуален срам или че причините за него са еднакви навсякъде.

Но тези резултати показват нещо важно: начинът, по който говорим за сексуалността, може да има последици далеч отвъд личното неудобство.

Защото когато се страхуваме да задаваме въпроси, понякога оставаме без отговори. Когато се притесняваме да споделяме, важни потребности могат да останат неизказани. А когато се страхуваме да потърсим помощ, рискуваме да пренебрегнем проблем, за който съществуват възможности за лечение или подкрепа.

Сексуалното здраве е много повече от липса на заболяване

Според Световната здравна организация сексуалното здраве включва физическото, емоционалното, психичното и социалното благополучие, свързано със сексуалността. То не се изчерпва с липсата на заболявания или сексуални затруднения. Сексуалността включва желания, фантазии, усещане за собственото тяло, удоволствие, интимност, лични граници и взаимоотношения. Тя е част от човешкия живот независимо дали човек има партньор, дали е сексуално активен и колко често изпитва сексуално желание.

Именно затова е толкова важно да можем да говорим за тези теми спокойно и да имаме достъп до достоверна информация. Не за да ни казва някой какъв сексуален живот трябва да водим. А за да можем да разбираме по-добре себе си, да общуваме с партньорите си и да вземаме информирани решения за собственото си здраве и благополучие.

Правото да не се срамуваме от въпросите си

Да говорим открито за сексуалността не означава да споделяме публично подробности от интимния си живот. Означава да можем да зададем въпрос, без да се притесняваме, че ще бъдем осъдени. Да можем да кажем на партньора си какво харесваме и какво не. Да потърсим квалифициран специалист, когато нещо ни тревожи. И да разбираме, че това да имаме въпроси, желания или затруднения, свързани със сексуалността, не ни прави по-малко достойни за уважение.

Не е необходимо да нормализираме всяко сексуално поведение. Но е необходимо да нормализираме правото на хората да получават достъпна и достоверна информация, без да бъдат засрамвани.

Срамът не е заместител на сексуалното образование. Мълчанието невинаги ни предпазва – понякога просто ни оставя сами с въпросите ни.

Go to Top