Замисляли ли сте се, че в нашето общество сексуалното поведение на човек все още е пряко свързано с оценката за неговия морал? Колко сексуални партньори е имал? Какви са предпочитанията му? Какви фантазии има? Колко открито говори за желанията си?

И някак от отговорите на тези въпроси си позволяваме да правим заключения за това какъв човек е той.

И когато говорим за сексуалност, нямаме предвид единствено сексуалната ориентация или сексуалното поведение. Говорим за желанията, фантазиите, удоволствието, интимността, отношенията с партньора и всички онези аспекти от човешкия живот, които са свързани със сексуалното ни благополучие.

Дълго време сексуалността е била представяна не просто като част от човешкия живот, а като въпрос на морал, приличие и обществена репутация. И макар днес да живеем в свят, в който говорим все повече за лична свобода и индивидуален избор, това културно наследство продължава да присъства в начина, по който възприемаме секса и хората около нас.

Kогато сексуалността се превърне в основание за морална оценка, разговорът за нея престава да бъде просто разговор за здраве, удоволствие, взаимоотношения и лични преживявания.

Превръща се във въпрос на това кое е прилично, кое е приемливо и какво ще си помислят другите.

Аз съм Яна Йовчева – гласът на Passion.bg. Говоря открито за сексуалността, интимността и човешките взаимоотношения, защото вярвам, че тези теми заслужават повече откритост, любопитство и разбиране.

Как сексуалният живот се превръща в оценка за човека?

В продължение на векове религиозни вярвания, традиции, закони и обществени норми са определяли кое сексуално поведение е приемливо и кое заслужава осъждане. Tези правила невинаги са били еднакви за всички.

Дори днес едно и също сексуално поведение може да бъде оценено различно в зависимост от пола на човека.

Например мъж с много сексуални партньори може да бъде определен като опитен и желан, докато жена със същия сексуален опит да бъде осъждана. Това явление е известно като сексуален двоен стандарт и не е просто субективно впечатление.

Метаанализ, публикуван през 2020 г. в научното списание Personality and Social Psychology Review, обхващащ 99 изследвания и над 123 000 участници, открива доказателства, че честата сексуална активност се оценява по-положително при мъжете, отколкото при жените. Макар тези нагласи да не са универсални, те показват колко силно социалните очаквания могат да влияят върху оценката ни за чуждото сексуално поведение.

И това е само един пример.

Когато оценяваме сексуалния живот на някого през собствените си представи за приличие, рискуваме да превърнем личните му преживявания в оценка за неговата човешка стойност.

Парадоксът на сексуалната свобода

Наблюдаваме един интересен парадокс. Възможно е личните ни сексуални нагласи да бъдат значително по-свободни от начина, по който сме готови да говорим за секса. Можем да имаме богат интимен живот, но да се притесняваме да зададем въпрос за собственото си тяло. Можем да имаме фантазии, за които никога не сме разговаряли с партньора си.

Можем да приемаме сексуалната свобода като ценност, но да осъждаме хората, чиито предпочитания и избори се различават от нашите.

Можем да сме много по-свободни в интимния си живот, отколкото в разговорите за него.

Не е ли противоречиво това, че сексът да присъства навсякъде – в рекламата, киното, музиката, шегите и популярната култура, а същевременно разговорът за собствената ни сексуалност да продължава да бъде неудобен.

Това противоречие е част от наследен културен модел, в който сексуалността дълго време е била едновременно контролирана, премълчавана и използвана за хумор. А всъщност тя е естествена част от човешкото здраве и взаимоотношенията. Световната здравна организация я разглежда като много по-широко понятие от сексуалния акт – включващо желанията, фантазиите, интимността, отношенията и социалните и културните влияния върху тях.

Не е необходимо да приемаме всяко сексуално поведение за правилно. Но има разлика между това да оценяваме действия, които нарушават чуждите граници или причиняват вреда, и това да осъждаме човека заради неговите желания и лични предпочитания.

Време да спрем да използваме сексуалността като измерител на човешката стойност. Защото сексуалността е част от човешкия живот, а не тест за морал.