Много жени идват при мен с едно и също притеснение: партньорът инициира почти всеки път, започва да се чувства разочарован и отхвърлен, а те не са сигурни какво могат да направят. Отговорът започва с разбирането, че не всички имаме спонтанно желание. За много жени желанието е responsive — появява се след като тялото получи внимание, нежност или определен стимул. След като е започнало да изпитва удоволствие. И след като се е отпуснало. Не преди това.
Затова инициирането не може да означава „Хайде да правим секс.“
В случаи на responsive desire и когато ти искаш да инициираш, а нямаш желание за секс – не инициирай секс, а просто удоволствие. Разбери какво ти харесва и го поискай от партньора. Дори не е задължително да е еротично – може да е чисто удоволствие като масаж или галене по косата. Може да бъде много леко: жест, поглед, допир, гушкане. Малки моменти, които събуждат тялото и ви доближават един до друг. Или научи какво се харесва на партньора ти извън чисто сексуалния контакт и го направи. Може да са по-страстни целувки или леко натискане или просто допир на кожа в кожа. Това също е инициатива. И тази инициатива не винаги трябва да води до секс.
И това е второто важно правило: разберете се, че не всяка инциация ще води до секс:
„Искам да започна да инициирам повече, но ми е нужно да знам, че не винаги ще води към секс. Иначе се напрягам и усещам че имаш очаквания към мен“. Този разговор и разбиране ще премахне натиска винаги да се стига до нещо сексуално. Дава пространство да каниш към близост, без да се чувстваш длъжна това да стига до някаква определена цел.
Проучи какви жестове, докосвания или думи те отпускат. Сподели ги. Дай конкретика. Responsive desire има нужда от внимание, не от очаквания.
